За украинския разкол и измамата с термините „църква“ и „митрополит“
Автор: адв. Александър Тодоров, магистър по теология
„ Не участвайте в безплодните каузи на тъмнината; в противен случай – изобличавайте ги “ (Еф. 5:11)
В някои уж-църковни уеб сайтове като „ Двери на Православието “ и „ Християнство.бг “ разколническата общественост в Украйна се назовава „ Православна черква на/в Украйна “, а лидерът й Епифаний Думенко (след п. Вартоломей) – „ Киевски митрополит “. Ако тези уеб сайтове бяха намерено всемирски или се назоваха да вземем за пример „ Двери на икуменизма “, или „ Отстъпление.бг “ или нещо сходно, тогава нямаше да бъде рисково, че там се злоупотребява с тези термини. Но тъй като в тези медии въпреки всичко има и християнски и то православни материали, т.е. там тече по едно и също време и сладка вода и горчива, измамата с термините може да подведе някои хора, че украинските разколници са част от Едната Църква Христова, или че Епифаний Думенко е в действителност Киевски митрополит (при състояние, че не е, тъй като единственият каноничен Киевски митрополит е Онуфрий, глава на УПЦ). Или най-малкото, по-лековерните може да се подведат, че в Украйна има две канонични църкви – и ПЦУ, и УПЦ, както и че има двама митрополити – и Епифаний, и Онуфрий, което е отново машинация. Ето за какво, прилича в осъществяване на горното напътствие на св. ап. Павел да напомним в резюме за какво така наречен „ Православна черква на/в Украйна “ няма връзка с Православната Църква и надлежно Епифаний Думенко не е никакъв православен митрополит.
1. На първо място, разколническата (вкл. и на националистична основа) общественост в Украйна съществуваше десетилетия преди противозаконния Томос за украинската автокефалия, който Константинополският патриарх Вартоломей издаде на 06.01.2019 година Тя се състоеше главно от две структури - самопровъзгласилата се Украинска автокефална православна църква-УАПЦ, която от време на време се появява на няколко пъти през ХХ век в Украйна (без непрекъсната приемственост) в лицето на отделили се от църковната подчиненост клирици, и самопровъзгласилата се така наречен „ Киевска патриаршия “, която през 1992 година сътвори тогавашният Киевски митрополит Филарет Денисенко като се отдели от Св. Синод на Украинската православна черква (след като не съумя да стане Московски патриарх) и стартира да назовава себе си Киевски патриарх, въпреки в Киев в никакъв случай да не е имало патриаршия. Никоя от двете разцепнически структури не беше приета от никоя поместна Православна черква, тъй като отделянето им от Тялото Христово не беше канонично, а самочинно. Филарет Денисенко даже беше отлъчен от Св. Синод на Руската Православна Църква /през 1992 г./, на който Синод по-рано беше дълготраен член, само че тъй като не се разкая, а продължи да упорства с разкола, той беше и канонично публично отстранен от Църквата /1997 г./. Дори и Константинополският патриарх не беше в евхаристийно общение с Филарет и украинските разколници, тъй като за всички беше ясно, че разколът им е на националистическа и властолюбива основа, а в същото време в Украйна си има каноничен Св. Синод на каноничната УПЦ (духовна част от РПЦ), която е самостоятелна, т.е. самоуправляваща се, Църква, която всички поместни Църкви постоянно са признавали (тя не можеше само да вари св. Миро, което получаваше от Московската патриаршия, само че административно и духовно се управляваше, както и до ден сегашен, от своя Св. Синод в Киев). Така, да вземем за пример, Константинополският патриарх Вартоломей написа до Руския патриарх Алексий II в писмото си от 26 август 1992 г. по мотив низвержението на Киевския митрополит Филарет (Денисенко): „ Нашата Света Велика Христова Църква, признавайки изключителната цялост на компетентност по този въпрос на Вашата Светейша Руска Църква, приема съответното синодално решение за гореказаното, като не желае да доставя никакви усложнения на Вашата Църква-Сестра. “. В друго писмо на патр. Вартоломей до патр. Алексий II от 7 април 1997 година по отношение на анатемосването (отлъчването от Църквата) на Филарет (Денисенко) се споделя: „ Като получихме от Вас информация за упоменатото решение, ние съобщихме за него на йерархията на нашия Вселенски Престол и я помолихме за в бъдеще да нямат никакво църковно общение с упоменатите лица “.
2. На 04. 07. 2009 година на срещата си с Московския патриарх Кирил в Истанбул, патриарх Вартоломей „ заречен да не се на месва в делата на украинското православие и да не приема в общение украинските разколници отпред с непризнатия Киевски патриарх Филарет “. Фактът, че двете разцепнически групировки – УАПЦ и така наречен „ Киевска патриаршия “ са неканонични, е приет и от Двери.бг -
3. През 2016 година „ Патриарх Вартоломей неведнъж заявявал, че признава Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий за единствен каноничен предстоятел на Православната Църква на Украйна; такова заявление той изказал на висок глас и по време на Синаксиса на предстоятелите на поместните Православни църкви в януари 2016 година “ *4
4. През април 2018 година президентът на Украйна Порошенко дружно с украинските разколници Филарет и Макарий насочат молба до патриарх Вартоломей да даде автокефалия на Украинската черква *5 - само че не на каноничната, същинската, а на разколническата, подправената.
5. Юни 2018 година На срещата си с делегацията на УПЦ (МП) „ патриарх Вартоломей споделил, че не желае да се намесва в делата на УПЦ, че той както е смятал, по този начин и смята, че в Украйна има единствено една канонична Църква, а всички други организации, които се назовават църкви, не са приети – това са разцепнически групировки. Още един път било очебийно, че на някогашния Киевски митрополит Филарет, който възглавява така наречен „ Киевска патриаршия “, те гледат като на човек, който направил ерес “ *6.
6. Малко по-късно обаче патр. Вартоломей трансформира позицията си и към този момент е подготвен да легитимира разколниците. През октомври 2018 година Константинопол антиканонично и самочинно „ възвръща в ранг “ неразкаяния еретик Филарет и групата му (при състояние, че това може да направи единствено каноничната УПЦ-МП, от която разколниците са отпаднали – в това число и тъй като за възобновяване е належащо смирение и изповед, а не търсене на непряк вход в Църквата). На 3.11.2018 година президентът на Украйна Порошенко (дошъл на власт в резултат на прелом, т.е. по противозаконен размирен начин) се среща в Истанбул с патриарх Вартоломей. В резултат на това, на 15.ХІІ.2018 година в Киев по самодейност на патриарх Вартоломей се основава нова църковна конструкция - „ Православна черква на Украйна “ („ ПЦУ “), отпред на която е определен „ ръкоположеният ” от разколника Филарет Епифаний (Думенко).
7. Накрая Константинополската патриаршия под председателството на патр. Вартоломей публично подписа т. нар. „ Томос за автокефалия “ на тази украинска разколническа организация, наречена ПЦУ, с предстоятел Епифаний (Думенко). До 2018 година тя беше признавана за състояща се от разколници даже и от самата Константинополска патриаршия. На 6 януари 2019 година обаче разколниците от ПЦУ и Константинополска патриаршия влязоха в литургично общение и Томосът беше публично връчен. Съвсем естествено, Епифаний по-късно вкара в ПЦУ и добре известния икуменически инструмент за разтрошаване на Православието - новия жанр, което е разумно продължение на политиката на оттегляне от църковните догми. И както постоянно, когато новият жанр бива наложен в някоя поместна Църква, това става със съдействието на безбожната световна власт, която и в Украйна гони каноничната Църква (класика). Единствената разлика в Украйна е, че новият жанр там беше признат от разколниците, а не от същинската (и единствена) Православна Църква в Украйна – УПЦ с предстоятел митр. Онуфрий.
8. И така, въпросният „ Томос “ е неканоничен, юридически нереален, тъй като е публикуван отвън пълномощията на Константинополската патриаршия. Издаването му е в нарушаване на Преданието и следните догми, които изискват лица, низвергнати и отлъчени от една поместна Православна Църква, да бъдат одобрявани назад в общение от същата тази Църква, която ги е низвергнала и отлъчила:
- 15 прочие на Антиох. Събор („ Ако някой свещеник, упрекван в някои закононарушения, бъде съден от всички епископи на тази област и всички те единогласно издадат против него единна присъда, подобен по никакъв начин да не бъде съден от други епископи, само че единогласното решение на епископите на региона да остава твърдо “.);
- 118-то прочие на Картагенския събор („ Който е бил отстранен от църковно общение в Африка и скрито се е промъкнал в презморски земи, с цел да бъде признат в общение, дано се подмятна на изключване от клира. “);
- 5 прочие на I Вселенски събор („ Относно тези, които епископите, всеки в епархията си, са отстранили от църковно общение – били те принадлежащи към клира или към разреда на миряните – би трябвало да се съди, като се държи правилото (Ап. 32), с което е постановено отлъчените от едни да не бъдат одобрявани от други “.);
- Послание на Картагенския събор към папа Целестин („ И в този момент, като изпълняваме на първо време дълга на подобаваща респект, умоляваме ви, господине брате, да не изслушвате елементарно ония, които идват от тук, и повече да не благоволявате да приемате в общение такива, които са били отлъчени от нас, тъй като твое самодоволство елементарно ще откри, че по този начин е било несъмнено и на Никейския събор. Ако там намираме, че това би трябвало да се съблюдава по този начин по отношение на низши клирици и миряни, какъв брой повече то би трябвало да се съблюдава във връзка с епископи? Затова, отлъчени от общение в епархията си да не се одобряват в общение от реликва ти с желание и както не прилича. “)
9. Признаването на украинските разколници от патр. Вартоломей е също толкоз недействително, колкото би било, в случай че той да вземем за пример по искане на българската световна власт признае Христофор Събев за български патриарх, в случай, че в БПЦ-БП си има каноничен патриарх и Св. Синод, които не са го молили да правораздава в Българската Църква.
10. Томосът е противоканоничен, тъй като Константинополският патриарх няма право да дава автокефалия на Украинската Църква, и по друга причина - със специфична Грамота на Константинополския патриарх от 1686 г. Малорусия (Украйна) и Белорусия като митрополии са предадени на Московската патриаршия, т.е. в течение на повече от 330 години, всички православни автокефални църкви, без каквито и да било възражения или ангажименти, одобряват, че Украинската Църква е в църковната пълномощия на Московската патриаршия, а не на Константинополска патриаршия. Следователно, Московската патриаршия се явява Църква-майка за Киев, а не Константинополската. Това следва и от 17 предписание от IV Вселенски събор и 25 предписание от VI Вселенски събор, според които отминалостта при възможни разногласия за пълномощия е тридесет години. Тази отминалост е изтекла повече от 10 пъти и в тези 330 години Константинополският патриарх в никакъв случай не е предявявал господарски искания към Украинската Църква. А след приключването на тази отминалост всевъзможни юрисдикционни права на Константинополския патриарх над Украйна са изключени.
11. Произволната анулация на действието на Грамотата от 1686 година и неканоничното заграбване от Константинополската патриаршия на правото на пълномощия върху територията на Украйна, а също даването на „ автокефалия “ на ПЦУ, е акт на интервенция в непозната каноническа територия и е в цялостно несъгласие със свещените догми на Православната Църква, които не позволяват нарушение на юрисдикционните граници и битие в едно пространство на повече от една пълномощия. Едностранното и случайно вмешателство на една поместна автокефална Църква във вътрешните каузи на друга, съставлява нарушаване на разпоредбите и канонично правонарушение, което се осъжда от свещени правила като 2 предписание от II Вселенски събор („ Областните епископи да не простират властта си над църкви отвън рамките на областите си и да не смесват църквите… “) и 8 предписание от III Вселенски събор („ никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия “).
12. Дори Константинополският патриарх и да имаше право да даде автокефалия в Украйна (което той би могъл да прави единствено със единодушието на останалите патриаршии), то тя следваше да се даде на каноничната Църква там, ръководена от митр. Онуфрий и Св. Синод на УПЦ (но те не са го молили за това), а не на разколническите структури.
13. Санкцията против неканоничното общение с отлъчените разколници, което Константинополската патриаршия поддържа и до момента, е цялостно преустановяване на богослужебното общение с последната, съгласно известното канонично предписание: „ който служи с отстранен, и самичък да бъде отстранен “ (10-то и 11-то предписание на св. Апостоли; 2-ро предписание на Антиохийския събор). Именно по този начин постъпи Руската Православна Църква (МП), в осъществяване на своето „ Синодално Заявление “ *8 от 15 октомври 2018 година, а също и каноничната Украинска Православна Църква, в осъществяване на точка 5 от своето „ Постановление “ *9 от 13 ноември 2018 година За преустановяване на общението с Константинополска патриаршия загатва и Сръбската Православна Църква, в т. 5 от своето публично мнение „ Став Српске Православне Цркве о црквеној рецесии у Украјини “ * 10 от 13 март 2019 година Ако по този начин, според свещените догми бяха реагирали всички поместни Църкви, то и украинският ерес, управляван от патр. Вартоломей, щеше да бъде явен даже за нецърковните хора. Но за жалост заради процеса на оттегляне от Бога и от устрема към Царството Небесно, мнозина епископи се опасяват да изобличат подкрепяния от мѝра сегò патр. Вартоломей, с цел да не си навлекат неприятности тук, на земята. Дали обаче мълчанието им е угодно на Бога?
14. Мнозинството епископи от Еладската и Александрийската църкви паднаха до такава степен, че освен че не разобличиха, само че даже и признаха „ Томоса “ за украинските разколници и влязоха в общение с тях… Интересно дали някой от тях се замисля каква болежка съставлява това тяхно изменничество за митр. Онуфрий и каноничните украински архиереи, свещници и миряни? Запорожският и Мелитополски митрополит Лука (УПЦ) назова решението на Събора на епископите на Гръцката Църква (да признаят Томоса и разколниците) " изменничество към Христос ". " Вие си измихте ръцете като Пилат, само че осквернихте сърцето си. Храмовете ни биват заграбвани, енориашите ни биват бити, по земята ни се пролива кръв. И това е " единствено началото на болките " (Мат. 24:8). Докато вие философствате за Христос и богословствате в уютни кабинети за Бога, ние с ваше утвърждение ще бъдем убивани за Христос... Бог чу, че вие казахте " не " на Истината. Вие умишлено се противопоставихте на Истината. Юдейският Синедрион осъжда Христос на гибел по една елементарна и банална причина - с цел да не си загуби комфорта на живота. Същото вършат и гръцките епископи. Предпочитат да оставят Тялото Христово - Църквата - да страда, в сравнение с да се лишат от европейските си заплати, от комфорта, от положителните връзки с тези джобове, от които получават заплатите си. По този метод е по-лесно ", написа той *11. Тези епископи, които встъпват в богослужебно общение с украинските разколници, с това демонстрират, че са изгубили обичта си към своите събратя от каноничната Църква в Украйна, които от 2018 година търпят репресии, побоища, затвори, гонения от светската власт и от разколниците в Украйна. Как ли ще се оправдаят мълчащите епископи за това, че освен не издигат глас в поддръжка на унизените православни в Украйна, само че даже и застават на страната на разколниците, т.е. на гонителите? Изглежда се сбъдват Христовите думи „ тъй като беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта “ – Мат. 24:12.
15. Някои християни и у нас, като не желаят да бъдат гонени или похулени поради изповядването на истината, лукаво прикриват украинския ерес с думите „ Св. Синод на БПЦ още не се е произнесъл за ПЦУ “, т.е. все едно, че каноничният статут на тази разколническа конструкция не е явен и зависи от произнасянето на Св. Синод. Това, несъмнено, не е правилно. Разколническият темперамент на ПЦУ, както и каноническата/юридическата недействителност на „ Томоса за автокефалията “, публикуван от патр. Вартоломей, са справедливи обстоятелства, а не въпрос на субективна преценка. Те не зависят от оценката на един или различен поместен синод. Всеки свещеник, както и поместните синоди, са подчинени на Вселенската и Съборна Христова Църква и нейните правила. По тази причина, даже и Св. Синод на БПЦ-БП да одобри решение, което признава ПЦУ за част от Църквата, а наглия „ Томос “ за автокефалията от 2019 година – за автентичен, това решение на Св. Синод ще бъде незначително на две учредения: първо, тъй като би противоречало на горепосочените канони; второ, тъй като член 69, алинея 2 от Устава на БПЦ категорично постановява, че решенията на Св. Синод са наложителни, единствено в случай че не опонират на догматите и каноните на светата Православна Църква.
16. В беззаконния „ Томос “ от 06. 01. 2019 година има освен канонични, само че и догматически нарушавания. Такова е да вземем за пример лъжата, че Константинополският патриарх бил глава на всички поместни Църкви: „...ние заявяваме, че Автокефалната Църква на Украйна признава за собствен глава светейшия Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, както вършат и другите Патриарси и Предстоятели “ (из текста на Томоса) *12. Това и другите догматически нарушавания в „ Томоса “ ще разгледаме в обособена публикация, а като пояснение на тези отстъпления на Константинополската патриаршия в този момент ще се задоволим единствено да цитираме трима светци от ХХ век:
„ Ние значително се смутихме и се удивихме, че... главата на Константинополската Църква, без всякакво авансово третиране до нас като легален представител и глава на цялата Руска Православна Църква, се намесва във вътрешния живот и в делата на автокефалната Руска Църква. Свещените събори (2-ро и 3-то правила на Втория космополитен събор) на епископа на Константинопол са признавали всеки път единствено състезание по чест, само че не са му признавали и не му признават състезание по власт “.
(Светител Тихон изповедник, патриарх Московски и на цяла Русия, Послание до Цариградския патриарх Григорий VІІ, юли 1924 година )
„ Вселенската патриаршия... която е изгубила смисъла на Стълб на истината и сама е станала източник на разделяне, а в това време е обхваната от извънмерно славолюбие, съставлява тъпо представление, напомнящо най-лошите времена от историята на Цариградската катедра “.
(Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, из отчета му „ Положение Православной Церкви след това войны “, Деяния Второго Всезарубежного Собора РПЦЗ, Белград, 1939, с. 389-394)
„ Вселенските патриарси от дълго време към този момент са отстъпили от Православието. Ето, те фактически са предатели... “
(Светител Серафим Софийски, Житие и поуки, Православна класика, 2016, с. 74)
В умозаключение ще напомним, че приснопаметният Сливенски митрополит Йоаникий не позволяваше на свещениците от епархията си да влизат в богослужебно общение с Константинополска патриаршия, а още по-малко с украинските разколници. За страдание към този момент виждаме, че казусът с тези разколници занапред следва да се задълбочава. Бог да дава почтеност и храброст на нашите митрополити, с цел да не станат съучастници в този ерес и да не провокират различен – за християните е по-добре да бъдат гонени за единството на Църквата, в сравнение с да станат предатели.
За отбелязване е най-после, че отделянето на УПЦ от нейната Църква-Майка – РПЦ (без спиране на общението), провъзгласено на 27 май 2022 година в Свети Пантелеймоновия манастир (Теофания), също не беше осъществено по каноничен ред, само че към този момент напълно вярно РПЦ демонстрира благосклонност и самообладание към това решение на Събора на УПЦ, тъй като то е взето в изискванията на ежедневен гнет над православните в Украйна от страна на светската власт и в същото време – във военна конюнктура. Всички поместни Църкви демонстрират схващане към изключителната обстановка на християните в Украйна, заради което до момента в който РПЦ (като Църква-Майка) не смята УПЦ за ерес, и другите поместни Църкви не смятат УПЦ за ерес. А РПЦ е Църква-Майка на УПЦ, тъй като преди 1990 година УПЦ не съществуваше, а в Украйна имаше единствено РПЦ, и точно последната позволи основаването на самостоятелна УПЦ на Архиерейския събор на РПЦ, извършен на 25-27 октомври 1990 година Съборът тогава взе решение на УПЦ да се даде „ самостоятелност и автономия в нейното ръководство “, а предстоятелят на УПЦ да носи купата „ Митрополит Киевски и на цяла Украйна “ и да бъде непрекъснат член на Св. Синод на РПЦ. Както се вижда, Константинополска патриаршия не е имала никакъв глас и никакво присъединяване в тези събития.
П.П. По-подробно изобличение на украинския ерес и на антиканоничния „ Томос “ може да се прочете в: книжката, издадена от Сливенска митрополия „ Духовната война в Украйна – мнения на авторитетни гръцки архиереи за украинския ерес “, публикацията на проф. прот. Теодор Зисис „ Украинската автокефалия – антиканоничното и разделящо навлизане на Константинопол “, изповедническото писмо на митр. Даниил Видински с изх. № 33/07. 03. 2019 година, озаглавено „ За единството на Църквата “, както и в публикацията на протопресвитер Анастасий Гоцопулос -
Бележки:
1
2
3
4
Събранието на предстоятелите на поместните Православни Църкви се провело на 21-28.І.2016 година в Православния център на Константинополската патриаршия в Шамбези. (https://mospat.ru/ru/2016/01/28/news127341/)
5
6
7 https://spzh.live/ru/chelovek-i-cerkovy/75276-pomozhet-li-ptsu-novyj-stil-poverit-v-boha
8 Виж : „ Заявление Священного Синода Русской Православной Церкви в связи с посягательством Константинопольского Патриархата на каноническую территорию Русской Церкви “.
9 Виж : „ Постановление Собора епископов Украинской Православной Церкви от 13 ноября 2018 года “.
10 Виж : „ Став Српске Православне Цркве о црквеној рецесии у Украјини “, т.5: „ И най-сетне, Сръбската православна черква е принудена да предложи на своите йерарси и клирици да се въздържат от литургично и канонично общение освен със упоменатия господин Епифаний (Думенко) и неговите почитатели, само че и с всички архиереи и клирици, които съслужат и влизат в общение с тях заради каноничния принцип, че който влиза в общение с някого, който е отвън общение, самичък се слага отвън общение “.
11 Важно е да се посочи, че има гръцки митрополити, които се опълчиха на признаването на украинския ерес за „ канонична черква “, само че те са малцинство.
12 Вж. формалния уебсайт на Вселенска патриаршия : „...we declare that the Autocephalous Church in Ukraine knows as its head the most holy Apostolic and Patriarchal Ecumenical Throne, just as the rest of the Patriarchs and Primates also do... “
„ Не участвайте в безплодните каузи на тъмнината; в противен случай – изобличавайте ги “ (Еф. 5:11)
В някои уж-църковни уеб сайтове като „ Двери на Православието “ и „ Християнство.бг “ разколническата общественост в Украйна се назовава „ Православна черква на/в Украйна “, а лидерът й Епифаний Думенко (след п. Вартоломей) – „ Киевски митрополит “. Ако тези уеб сайтове бяха намерено всемирски или се назоваха да вземем за пример „ Двери на икуменизма “, или „ Отстъпление.бг “ или нещо сходно, тогава нямаше да бъде рисково, че там се злоупотребява с тези термини. Но тъй като в тези медии въпреки всичко има и християнски и то православни материали, т.е. там тече по едно и също време и сладка вода и горчива, измамата с термините може да подведе някои хора, че украинските разколници са част от Едната Църква Христова, или че Епифаний Думенко е в действителност Киевски митрополит (при състояние, че не е, тъй като единственият каноничен Киевски митрополит е Онуфрий, глава на УПЦ). Или най-малкото, по-лековерните може да се подведат, че в Украйна има две канонични църкви – и ПЦУ, и УПЦ, както и че има двама митрополити – и Епифаний, и Онуфрий, което е отново машинация. Ето за какво, прилича в осъществяване на горното напътствие на св. ап. Павел да напомним в резюме за какво така наречен „ Православна черква на/в Украйна “ няма връзка с Православната Църква и надлежно Епифаний Думенко не е никакъв православен митрополит.
1. На първо място, разколническата (вкл. и на националистична основа) общественост в Украйна съществуваше десетилетия преди противозаконния Томос за украинската автокефалия, който Константинополският патриарх Вартоломей издаде на 06.01.2019 година Тя се състоеше главно от две структури - самопровъзгласилата се Украинска автокефална православна църква-УАПЦ, която от време на време се появява на няколко пъти през ХХ век в Украйна (без непрекъсната приемственост) в лицето на отделили се от църковната подчиненост клирици, и самопровъзгласилата се така наречен „ Киевска патриаршия “, която през 1992 година сътвори тогавашният Киевски митрополит Филарет Денисенко като се отдели от Св. Синод на Украинската православна черква (след като не съумя да стане Московски патриарх) и стартира да назовава себе си Киевски патриарх, въпреки в Киев в никакъв случай да не е имало патриаршия. Никоя от двете разцепнически структури не беше приета от никоя поместна Православна черква, тъй като отделянето им от Тялото Христово не беше канонично, а самочинно. Филарет Денисенко даже беше отлъчен от Св. Синод на Руската Православна Църква /през 1992 г./, на който Синод по-рано беше дълготраен член, само че тъй като не се разкая, а продължи да упорства с разкола, той беше и канонично публично отстранен от Църквата /1997 г./. Дори и Константинополският патриарх не беше в евхаристийно общение с Филарет и украинските разколници, тъй като за всички беше ясно, че разколът им е на националистическа и властолюбива основа, а в същото време в Украйна си има каноничен Св. Синод на каноничната УПЦ (духовна част от РПЦ), която е самостоятелна, т.е. самоуправляваща се, Църква, която всички поместни Църкви постоянно са признавали (тя не можеше само да вари св. Миро, което получаваше от Московската патриаршия, само че административно и духовно се управляваше, както и до ден сегашен, от своя Св. Синод в Киев). Така, да вземем за пример, Константинополският патриарх Вартоломей написа до Руския патриарх Алексий II в писмото си от 26 август 1992 г. по мотив низвержението на Киевския митрополит Филарет (Денисенко): „ Нашата Света Велика Христова Църква, признавайки изключителната цялост на компетентност по този въпрос на Вашата Светейша Руска Църква, приема съответното синодално решение за гореказаното, като не желае да доставя никакви усложнения на Вашата Църква-Сестра. “. В друго писмо на патр. Вартоломей до патр. Алексий II от 7 април 1997 година по отношение на анатемосването (отлъчването от Църквата) на Филарет (Денисенко) се споделя: „ Като получихме от Вас информация за упоменатото решение, ние съобщихме за него на йерархията на нашия Вселенски Престол и я помолихме за в бъдеще да нямат никакво църковно общение с упоменатите лица “.
2. На 04. 07. 2009 година на срещата си с Московския патриарх Кирил в Истанбул, патриарх Вартоломей „ заречен да не се на месва в делата на украинското православие и да не приема в общение украинските разколници отпред с непризнатия Киевски патриарх Филарет “. Фактът, че двете разцепнически групировки – УАПЦ и така наречен „ Киевска патриаршия “ са неканонични, е приет и от Двери.бг -
3. През 2016 година „ Патриарх Вартоломей неведнъж заявявал, че признава Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий за единствен каноничен предстоятел на Православната Църква на Украйна; такова заявление той изказал на висок глас и по време на Синаксиса на предстоятелите на поместните Православни църкви в януари 2016 година “ *4
4. През април 2018 година президентът на Украйна Порошенко дружно с украинските разколници Филарет и Макарий насочат молба до патриарх Вартоломей да даде автокефалия на Украинската черква *5 - само че не на каноничната, същинската, а на разколническата, подправената.
5. Юни 2018 година На срещата си с делегацията на УПЦ (МП) „ патриарх Вартоломей споделил, че не желае да се намесва в делата на УПЦ, че той както е смятал, по този начин и смята, че в Украйна има единствено една канонична Църква, а всички други организации, които се назовават църкви, не са приети – това са разцепнически групировки. Още един път било очебийно, че на някогашния Киевски митрополит Филарет, който възглавява така наречен „ Киевска патриаршия “, те гледат като на човек, който направил ерес “ *6.
6. Малко по-късно обаче патр. Вартоломей трансформира позицията си и към този момент е подготвен да легитимира разколниците. През октомври 2018 година Константинопол антиканонично и самочинно „ възвръща в ранг “ неразкаяния еретик Филарет и групата му (при състояние, че това може да направи единствено каноничната УПЦ-МП, от която разколниците са отпаднали – в това число и тъй като за възобновяване е належащо смирение и изповед, а не търсене на непряк вход в Църквата). На 3.11.2018 година президентът на Украйна Порошенко (дошъл на власт в резултат на прелом, т.е. по противозаконен размирен начин) се среща в Истанбул с патриарх Вартоломей. В резултат на това, на 15.ХІІ.2018 година в Киев по самодейност на патриарх Вартоломей се основава нова църковна конструкция - „ Православна черква на Украйна “ („ ПЦУ “), отпред на която е определен „ ръкоположеният ” от разколника Филарет Епифаний (Думенко).
7. Накрая Константинополската патриаршия под председателството на патр. Вартоломей публично подписа т. нар. „ Томос за автокефалия “ на тази украинска разколническа организация, наречена ПЦУ, с предстоятел Епифаний (Думенко). До 2018 година тя беше признавана за състояща се от разколници даже и от самата Константинополска патриаршия. На 6 януари 2019 година обаче разколниците от ПЦУ и Константинополска патриаршия влязоха в литургично общение и Томосът беше публично връчен. Съвсем естествено, Епифаний по-късно вкара в ПЦУ и добре известния икуменически инструмент за разтрошаване на Православието - новия жанр, което е разумно продължение на политиката на оттегляне от църковните догми. И както постоянно, когато новият жанр бива наложен в някоя поместна Църква, това става със съдействието на безбожната световна власт, която и в Украйна гони каноничната Църква (класика). Единствената разлика в Украйна е, че новият жанр там беше признат от разколниците, а не от същинската (и единствена) Православна Църква в Украйна – УПЦ с предстоятел митр. Онуфрий.
8. И така, въпросният „ Томос “ е неканоничен, юридически нереален, тъй като е публикуван отвън пълномощията на Константинополската патриаршия. Издаването му е в нарушаване на Преданието и следните догми, които изискват лица, низвергнати и отлъчени от една поместна Православна Църква, да бъдат одобрявани назад в общение от същата тази Църква, която ги е низвергнала и отлъчила:
- 15 прочие на Антиох. Събор („ Ако някой свещеник, упрекван в някои закононарушения, бъде съден от всички епископи на тази област и всички те единогласно издадат против него единна присъда, подобен по никакъв начин да не бъде съден от други епископи, само че единогласното решение на епископите на региона да остава твърдо “.);
- 118-то прочие на Картагенския събор („ Който е бил отстранен от църковно общение в Африка и скрито се е промъкнал в презморски земи, с цел да бъде признат в общение, дано се подмятна на изключване от клира. “);
- 5 прочие на I Вселенски събор („ Относно тези, които епископите, всеки в епархията си, са отстранили от църковно общение – били те принадлежащи към клира или към разреда на миряните – би трябвало да се съди, като се държи правилото (Ап. 32), с което е постановено отлъчените от едни да не бъдат одобрявани от други “.);
- Послание на Картагенския събор към папа Целестин („ И в този момент, като изпълняваме на първо време дълга на подобаваща респект, умоляваме ви, господине брате, да не изслушвате елементарно ония, които идват от тук, и повече да не благоволявате да приемате в общение такива, които са били отлъчени от нас, тъй като твое самодоволство елементарно ще откри, че по този начин е било несъмнено и на Никейския събор. Ако там намираме, че това би трябвало да се съблюдава по този начин по отношение на низши клирици и миряни, какъв брой повече то би трябвало да се съблюдава във връзка с епископи? Затова, отлъчени от общение в епархията си да не се одобряват в общение от реликва ти с желание и както не прилича. “)
9. Признаването на украинските разколници от патр. Вартоломей е също толкоз недействително, колкото би било, в случай че той да вземем за пример по искане на българската световна власт признае Христофор Събев за български патриарх, в случай, че в БПЦ-БП си има каноничен патриарх и Св. Синод, които не са го молили да правораздава в Българската Църква.
10. Томосът е противоканоничен, тъй като Константинополският патриарх няма право да дава автокефалия на Украинската Църква, и по друга причина - със специфична Грамота на Константинополския патриарх от 1686 г. Малорусия (Украйна) и Белорусия като митрополии са предадени на Московската патриаршия, т.е. в течение на повече от 330 години, всички православни автокефални църкви, без каквито и да било възражения или ангажименти, одобряват, че Украинската Църква е в църковната пълномощия на Московската патриаршия, а не на Константинополска патриаршия. Следователно, Московската патриаршия се явява Църква-майка за Киев, а не Константинополската. Това следва и от 17 предписание от IV Вселенски събор и 25 предписание от VI Вселенски събор, според които отминалостта при възможни разногласия за пълномощия е тридесет години. Тази отминалост е изтекла повече от 10 пъти и в тези 330 години Константинополският патриарх в никакъв случай не е предявявал господарски искания към Украинската Църква. А след приключването на тази отминалост всевъзможни юрисдикционни права на Константинополския патриарх над Украйна са изключени.
11. Произволната анулация на действието на Грамотата от 1686 година и неканоничното заграбване от Константинополската патриаршия на правото на пълномощия върху територията на Украйна, а също даването на „ автокефалия “ на ПЦУ, е акт на интервенция в непозната каноническа територия и е в цялостно несъгласие със свещените догми на Православната Църква, които не позволяват нарушение на юрисдикционните граници и битие в едно пространство на повече от една пълномощия. Едностранното и случайно вмешателство на една поместна автокефална Църква във вътрешните каузи на друга, съставлява нарушаване на разпоредбите и канонично правонарушение, което се осъжда от свещени правила като 2 предписание от II Вселенски събор („ Областните епископи да не простират властта си над църкви отвън рамките на областите си и да не смесват църквите… “) и 8 предписание от III Вселенски събор („ никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия “).
12. Дори Константинополският патриарх и да имаше право да даде автокефалия в Украйна (което той би могъл да прави единствено със единодушието на останалите патриаршии), то тя следваше да се даде на каноничната Църква там, ръководена от митр. Онуфрий и Св. Синод на УПЦ (но те не са го молили за това), а не на разколническите структури.
13. Санкцията против неканоничното общение с отлъчените разколници, което Константинополската патриаршия поддържа и до момента, е цялостно преустановяване на богослужебното общение с последната, съгласно известното канонично предписание: „ който служи с отстранен, и самичък да бъде отстранен “ (10-то и 11-то предписание на св. Апостоли; 2-ро предписание на Антиохийския събор). Именно по този начин постъпи Руската Православна Църква (МП), в осъществяване на своето „ Синодално Заявление “ *8 от 15 октомври 2018 година, а също и каноничната Украинска Православна Църква, в осъществяване на точка 5 от своето „ Постановление “ *9 от 13 ноември 2018 година За преустановяване на общението с Константинополска патриаршия загатва и Сръбската Православна Църква, в т. 5 от своето публично мнение „ Став Српске Православне Цркве о црквеној рецесии у Украјини “ * 10 от 13 март 2019 година Ако по този начин, според свещените догми бяха реагирали всички поместни Църкви, то и украинският ерес, управляван от патр. Вартоломей, щеше да бъде явен даже за нецърковните хора. Но за жалост заради процеса на оттегляне от Бога и от устрема към Царството Небесно, мнозина епископи се опасяват да изобличат подкрепяния от мѝра сегò патр. Вартоломей, с цел да не си навлекат неприятности тук, на земята. Дали обаче мълчанието им е угодно на Бога?
14. Мнозинството епископи от Еладската и Александрийската църкви паднаха до такава степен, че освен че не разобличиха, само че даже и признаха „ Томоса “ за украинските разколници и влязоха в общение с тях… Интересно дали някой от тях се замисля каква болежка съставлява това тяхно изменничество за митр. Онуфрий и каноничните украински архиереи, свещници и миряни? Запорожският и Мелитополски митрополит Лука (УПЦ) назова решението на Събора на епископите на Гръцката Църква (да признаят Томоса и разколниците) " изменничество към Христос ". " Вие си измихте ръцете като Пилат, само че осквернихте сърцето си. Храмовете ни биват заграбвани, енориашите ни биват бити, по земята ни се пролива кръв. И това е " единствено началото на болките " (Мат. 24:8). Докато вие философствате за Христос и богословствате в уютни кабинети за Бога, ние с ваше утвърждение ще бъдем убивани за Христос... Бог чу, че вие казахте " не " на Истината. Вие умишлено се противопоставихте на Истината. Юдейският Синедрион осъжда Христос на гибел по една елементарна и банална причина - с цел да не си загуби комфорта на живота. Същото вършат и гръцките епископи. Предпочитат да оставят Тялото Христово - Църквата - да страда, в сравнение с да се лишат от европейските си заплати, от комфорта, от положителните връзки с тези джобове, от които получават заплатите си. По този метод е по-лесно ", написа той *11. Тези епископи, които встъпват в богослужебно общение с украинските разколници, с това демонстрират, че са изгубили обичта си към своите събратя от каноничната Църква в Украйна, които от 2018 година търпят репресии, побоища, затвори, гонения от светската власт и от разколниците в Украйна. Как ли ще се оправдаят мълчащите епископи за това, че освен не издигат глас в поддръжка на унизените православни в Украйна, само че даже и застават на страната на разколниците, т.е. на гонителите? Изглежда се сбъдват Христовите думи „ тъй като беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта “ – Мат. 24:12.
15. Някои християни и у нас, като не желаят да бъдат гонени или похулени поради изповядването на истината, лукаво прикриват украинския ерес с думите „ Св. Синод на БПЦ още не се е произнесъл за ПЦУ “, т.е. все едно, че каноничният статут на тази разколническа конструкция не е явен и зависи от произнасянето на Св. Синод. Това, несъмнено, не е правилно. Разколническият темперамент на ПЦУ, както и каноническата/юридическата недействителност на „ Томоса за автокефалията “, публикуван от патр. Вартоломей, са справедливи обстоятелства, а не въпрос на субективна преценка. Те не зависят от оценката на един или различен поместен синод. Всеки свещеник, както и поместните синоди, са подчинени на Вселенската и Съборна Христова Църква и нейните правила. По тази причина, даже и Св. Синод на БПЦ-БП да одобри решение, което признава ПЦУ за част от Църквата, а наглия „ Томос “ за автокефалията от 2019 година – за автентичен, това решение на Св. Синод ще бъде незначително на две учредения: първо, тъй като би противоречало на горепосочените канони; второ, тъй като член 69, алинея 2 от Устава на БПЦ категорично постановява, че решенията на Св. Синод са наложителни, единствено в случай че не опонират на догматите и каноните на светата Православна Църква.
16. В беззаконния „ Томос “ от 06. 01. 2019 година има освен канонични, само че и догматически нарушавания. Такова е да вземем за пример лъжата, че Константинополският патриарх бил глава на всички поместни Църкви: „...ние заявяваме, че Автокефалната Църква на Украйна признава за собствен глава светейшия Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, както вършат и другите Патриарси и Предстоятели “ (из текста на Томоса) *12. Това и другите догматически нарушавания в „ Томоса “ ще разгледаме в обособена публикация, а като пояснение на тези отстъпления на Константинополската патриаршия в този момент ще се задоволим единствено да цитираме трима светци от ХХ век:
„ Ние значително се смутихме и се удивихме, че... главата на Константинополската Църква, без всякакво авансово третиране до нас като легален представител и глава на цялата Руска Православна Църква, се намесва във вътрешния живот и в делата на автокефалната Руска Църква. Свещените събори (2-ро и 3-то правила на Втория космополитен събор) на епископа на Константинопол са признавали всеки път единствено състезание по чест, само че не са му признавали и не му признават състезание по власт “.
(Светител Тихон изповедник, патриарх Московски и на цяла Русия, Послание до Цариградския патриарх Григорий VІІ, юли 1924 година )
„ Вселенската патриаршия... която е изгубила смисъла на Стълб на истината и сама е станала източник на разделяне, а в това време е обхваната от извънмерно славолюбие, съставлява тъпо представление, напомнящо най-лошите времена от историята на Цариградската катедра “.
(Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, из отчета му „ Положение Православной Церкви след това войны “, Деяния Второго Всезарубежного Собора РПЦЗ, Белград, 1939, с. 389-394)
„ Вселенските патриарси от дълго време към този момент са отстъпили от Православието. Ето, те фактически са предатели... “
(Светител Серафим Софийски, Житие и поуки, Православна класика, 2016, с. 74)
В умозаключение ще напомним, че приснопаметният Сливенски митрополит Йоаникий не позволяваше на свещениците от епархията си да влизат в богослужебно общение с Константинополска патриаршия, а още по-малко с украинските разколници. За страдание към този момент виждаме, че казусът с тези разколници занапред следва да се задълбочава. Бог да дава почтеност и храброст на нашите митрополити, с цел да не станат съучастници в този ерес и да не провокират различен – за християните е по-добре да бъдат гонени за единството на Църквата, в сравнение с да станат предатели.
За отбелязване е най-после, че отделянето на УПЦ от нейната Църква-Майка – РПЦ (без спиране на общението), провъзгласено на 27 май 2022 година в Свети Пантелеймоновия манастир (Теофания), също не беше осъществено по каноничен ред, само че към този момент напълно вярно РПЦ демонстрира благосклонност и самообладание към това решение на Събора на УПЦ, тъй като то е взето в изискванията на ежедневен гнет над православните в Украйна от страна на светската власт и в същото време – във военна конюнктура. Всички поместни Църкви демонстрират схващане към изключителната обстановка на християните в Украйна, заради което до момента в който РПЦ (като Църква-Майка) не смята УПЦ за ерес, и другите поместни Църкви не смятат УПЦ за ерес. А РПЦ е Църква-Майка на УПЦ, тъй като преди 1990 година УПЦ не съществуваше, а в Украйна имаше единствено РПЦ, и точно последната позволи основаването на самостоятелна УПЦ на Архиерейския събор на РПЦ, извършен на 25-27 октомври 1990 година Съборът тогава взе решение на УПЦ да се даде „ самостоятелност и автономия в нейното ръководство “, а предстоятелят на УПЦ да носи купата „ Митрополит Киевски и на цяла Украйна “ и да бъде непрекъснат член на Св. Синод на РПЦ. Както се вижда, Константинополска патриаршия не е имала никакъв глас и никакво присъединяване в тези събития.
П.П. По-подробно изобличение на украинския ерес и на антиканоничния „ Томос “ може да се прочете в: книжката, издадена от Сливенска митрополия „ Духовната война в Украйна – мнения на авторитетни гръцки архиереи за украинския ерес “, публикацията на проф. прот. Теодор Зисис „ Украинската автокефалия – антиканоничното и разделящо навлизане на Константинопол “, изповедническото писмо на митр. Даниил Видински с изх. № 33/07. 03. 2019 година, озаглавено „ За единството на Църквата “, както и в публикацията на протопресвитер Анастасий Гоцопулос -
Бележки:
1
2
3
4
Събранието на предстоятелите на поместните Православни Църкви се провело на 21-28.І.2016 година в Православния център на Константинополската патриаршия в Шамбези. (https://mospat.ru/ru/2016/01/28/news127341/)
5
6
7 https://spzh.live/ru/chelovek-i-cerkovy/75276-pomozhet-li-ptsu-novyj-stil-poverit-v-boha
8 Виж : „ Заявление Священного Синода Русской Православной Церкви в связи с посягательством Константинопольского Патриархата на каноническую территорию Русской Церкви “.
9 Виж : „ Постановление Собора епископов Украинской Православной Церкви от 13 ноября 2018 года “.
10 Виж : „ Став Српске Православне Цркве о црквеној рецесии у Украјини “, т.5: „ И най-сетне, Сръбската православна черква е принудена да предложи на своите йерарси и клирици да се въздържат от литургично и канонично общение освен със упоменатия господин Епифаний (Думенко) и неговите почитатели, само че и с всички архиереи и клирици, които съслужат и влизат в общение с тях заради каноничния принцип, че който влиза в общение с някого, който е отвън общение, самичък се слага отвън общение “.
11 Важно е да се посочи, че има гръцки митрополити, които се опълчиха на признаването на украинския ерес за „ канонична черква “, само че те са малцинство.
12 Вж. формалния уебсайт на Вселенска патриаршия : „...we declare that the Autocephalous Church in Ukraine knows as its head the most holy Apostolic and Patriarchal Ecumenical Throne, just as the rest of the Patriarchs and Primates also do... “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ